If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don’t deal in lies,
Or, being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise;

If you can dream – and not make dreams your master;
If you can think – and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build ‘em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on“;

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings – nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And – which is more – you’ll be a Man my son!

Един от най-сполучливите БГ преводи:

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Следващия път като ти хрумне да започнеш да се оплакваш в отговор на въпроса „Как я караш“, преброй до десет и някакси измисли за тези десет секунди някакъв повод, с който да се похвалиш.
Проблемът на повечео хора е, че отделят повече време в обсъждане на проблемите си, задълбаване в това колко им е гадно, депресирано, некомфортно и т.н., отколкото да намерят начин да ги решат. А проблемите се решават 1) като се намери първоизточника им и 2) като се действа за неговото отстраняване.
Мрънкането не е действие, а по-скоро бездействие.
Оплакването е пасивен акт на показен мързел.
Оправданието е първата стъпка към дълга и продължителна агония на отрицанието.
„Не мога“ е изкривено „Не искам, ама ме е срам да си призная…“

„This is a story of boy meets girl. But you should know up front, this is not a love story.“

Една „нелюбовна история“… или по-точно история за еднопосочната любов на едно момче към едно момиче, което не е готово да обича, защото не вярва, че има смисъл да се влагат усилия в подобни чувства… Егоцентризмът на нашето поколение, пречупено през наивността на влюбения… Дали наистина това не е затвърждаваща се тенденция в настоящия свят – хората се ограждат със стени, въоръжават се срещу нежелани чувства и емоции, имунизирани, с парализирани сърца и затворени сетива…

И пак страхът е лесното оправдание… маската, която си поставят хората, прикриващи се зад стени от безчувствие и апатия… Историята във филма е толкова реална, истинска, случваща се… Грабва те за гърлото и те разтърсва – кара те не само да се замислиш… кара те да си спомниш… защото и на теб ти се е случвало – бил си участник в подобна сцена, играл си една от двете роли… Финалът не винаги е с Happy End… Няма смисъл да се заблуждаваме – любовта в реалния живот не винаги възтържествува… а дори и да успее, зависи за колко дълго…

Най-голямото чудо, което би могло да ни се случи на Коледа, е да повярваме, че чудесата се случват – всичко останало е в нашите ръце и сърца

Дано всеки се докосне до поне един миг на осъществено желание, и нека всеки помогне на поне един човек за сбъдването на неговото… Така се задвижва механизмът за случване на чудеса…

Аз тая в сърцето си своето чудо, радвам му се и го сбъдвам с всяка секунда, хранейки го с надежда и позволявайки му усмивката ми да го топли…

Хайде, няма нужда…

Ето и част от цитатите от филма, останали в паметта ми:

Everything has a purpose, even this, and it’s up to you to find it.

A warrior does not give up what he loves, he finds the love in what he does

I call myself a Peaceful Warrior… because the battles we fight are on the inside

The ones who are hardest to love are usually the ones who need it the most.

There is no starting or stopping – only doing

There are no ordinary moments.

Death isn’t sad. The sad thing is: most people don’t live at all.

Dan Millman: Life has just three rules?
Socrates: And you already know them…
Dan Millman: Paradox, humour, and change.
Socrates: Paradox…
Dan Millman: Life is a mystery. Don’t waste time trying to figure it out.
Socrates: Humour…
Dan Millman: Keep a sense of humour, especially about yourself. It is a strength beyond all measure.
Socrates: Change…
Dan Millman: Know that nothing stays the same.